* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Хей, Стоян на Стамбул ще иде,
наскоро няма да дойде
и Стоян на Недка думаше:
- Сакън, да не се натруфиш,
за вода да не отиваш
на Лазаровото кладенче,
че Лазар на теб любовник,
на мене - първи душманин.
Стоян на Стамбул замина.
Недка си у къщи влезе
и се хубаво премени,
и взема котли на рамо,
и отишла за вода студена.
Три пъти котли пълнила,
пълнила и изпразнила -
дано я съзре Лазарчо.
Ето, че я съзря Лазарчо
и си кончето поведе
и отиде да го напои.
Недка на Лазар думаше:
- Довечера у дома да дойдеш -
ще ядем двама и ще пием!
Лазар отиде в Неделкини,
седнали, не посегнали,
хапнали, не погълнали
и Стоян врата полопа.
- Стани ми, Недке, отвори!
- Постой, Стояне, почакай
кибрита да си намеря,
ламбата да си запаля!
Не е кибрита търсила,
не е ламбата палила,
а си Лазарчо кътала.
Стоян като вкъщи влиза,
Лазарчо навън излиза.
Стоян на Недка думаше:
- Какви са тез трапези?
- Станало е девет години,
как сме се двама вземали,
на мама не съм отструвала...
Сега на мен ми дошло,
струване да й отструвам.
- Какво търси, Недке, какво търси
Лазарчовото ножче на твойте,
на твойте златни трапези?
- Днеска, Стояне, идваха
Лазаровите чираци,
на вяра вино вземаха,
вземаха, не го платиха,
когато ще вино платят,
тогава ще вземат ножчето!
- Няма трапези да вдигаш!
Сутринта, като е съмнало,
той на черква отиде
и като се назад връща
викна роднини и комшии,
и Лазарчо повиква.
Седнали са да ядат,
изпровиква се млад Стоян:
- Научил се е млад орел
нивата ми да поизгазва,
дали орела да убия,
или нивата си да покося?
Ах, че се никой не усети,
нито пък да се обади.
Пък се усети Лазарчо,
усети и се обади:
- Орела да си убиеш,
пък други ще се научи,
ами си нивата покоси!
Тогаз си улавя Недчица
и й главата отрязва.
- Яжте и пийте роднини
за Недкината прощина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010