|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Тодор Петрани думаше:
- Петрано, любе Петрано,
нема да ходиш, Петрано,
на Боевото кладенче,
че ти е Боя любовник,
а па на мене - душманин!
Туй каза Тодор и си замина,
замина за Стамбула града голема.
Като ми Тодор замина,
Петрана котли земала
и си на Боево кладенче отишла.
Тамо ми Боя седеше,
с меден ми кавал свиреше.
Петрана думу продума:
- Дойди ми, Бое, довечера,
че те чекам на вечера!
Тава ми Бое чекаше -
вечерту късно отиде.
Яли ми двамка и пили,
ето ми Тодор пристига,
Тодор на порти полопва.
Бое си дума продума:
- Проклета да си, Петрано,
проклета, още - триклета!
Ей сега Тодор че ни заколье,
главите че ни отреже,
кьико на пиле петровско,
кьико на ягне гергьовско!
Петрана думу продума:
- Не бой се, Бое, не бой се,
кьико съм ази довела,
и така че те изпратим!
Петрана бързо навън излезе,
портите да си отвори.
Ка си е порти отворила,
двама су с Тодор в яхъри улезли,
кончето да си завържу,
а Бое бърже навън излезе
да не га Тодор усети.
Кига су в къщи улезли,
Тодор ми Петрану попита:
- Петрано, любе Петрано,
Петрано, севда голема,
Петрано, първо венчило,
кой ти косуту разреши,
кой ти ле бузе поапа?
Петрана думу продума:
- Тодоре, любе Тодоре,
сночка си сестра ти дооди
с най-малечкото детенце,
детенце на одър туримо,
то ми одър развърля,
то ми ле бузе поапа
и то ми косуту разреши.
Тъгай ми Тодор узглавье поди,
Боеви пищови намери.
Тодор си Петрану попита:
- Петрано, либе Петрано,
чии су тия пищоле?
На дете сестрино ли су?
Петрана трае и мисли,
не знае думу да каже.
Тодор ю дума продума:
- Петрано, либе Петрано,
ютре ле рано че станеш,
убаво че се премениш,
бели лебове че месиш,
вино, ракию че точиш!
Тъгаи ми Тодор рано стануло,
Тодор ми сички покани,
сички селяне Тодор покани,
селяне, още деду си,
деду си, още бабу си.
Кьига се сички събраше,
тъгай Петрана думу продума:
- Тодоре, любе Тодоре,
Тодоре, първо венчило,
сички, Тодоре, канимо,
само си Бое забоваримо.
Тодор ю думу продума:
- Петрано, любе Петрано,
иди га, либе, покани,
он тебе че те послуша
и заради тебе че дойде.
Че става Петрана и отива,
и на Бою си думу продума:
- Ела си, Бое, у нази
да видиш, кьикво ли чудо че стане!
Че става Бое, отива
и в трапезу си Бое поседнул.
Тъгай Тодор думу продума:
- Слушайте, ора събрани,
кьикво ли акъл че ми дадете -
поорал съм си ниву с белу пченицу,
от негде ми се научи биченце,
нивуту да ми опасва,
опасва и погазуе.
Нивуту ли да си ожнем,
или биченце да си погубим?
Всички си траю и мисле,
никой не знае кьикво да каже,
най-после Бое думу продума:
- Слушай бе, комши Тодоре,
кьикъв ли акъл че те научим!
Ако си туй биченце убиеш,
друго че да се научи
нивуту да ти описва,
опасва и погазуе.
Я си ти ниву пожъни,
жа нема що да си пасе,
то нема вече да си дооди.
Че става Тодор, че става,
та си извади ноженце
и си на Петрану главуту отреза,
и тъгай Тодор думу продума:
- Слушайте, ора селяне,
още ти, дедо и бабо,
вашата черко - нивата,
а па биченце - насреча.
Пищане, Сливнишко (СбНУ 49/1958, № 182 - "Наказана за изневяра").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|