|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Натвари Стоян, Стояне,
педесе коля със жито
и пейсе коля с ечемик.
Кервана му ще тръгва,
той на Копринка думаше:
- Копринке, любе Копринке,
ази си с керван отивам -
довечера ще ма няма.
Със слънце порти затваряй
и със слънце ги ти отваряй!
Копринка булка хубава,
като си Стоян замина,
тя се хубаво премени.
Вземала е бели бакъри,
че за вода отиде
на Николовото кладенче.
Там си Никола завари.
Копринка Никола думаше:
- Тази вечер аз съм самичка,
Стоян с керван замина,
ела ми, Никола, на гости,
кучета ази ще вържа
и портите ще ти отворя.
Стоян с кервана вървеше
и на кервана думаше:
- Я ми кервана поспрете,
поспрете и почакайте
че съм си тефтерче забравил
дето водя сметките.
Стоян се назад повърна.
Като си у тях отиде
какво си Стоян завари -
портите отворени
и Никола при Копринка в къщи.
Нищо й Стоян не каза,
най се назад повърна
и си кервана продължи.
Като се в къщи той върна,
приятелите си покани,
приятели, още роднини,
и си моабет направи.
Като се всички събрали,
Стоян на гости думаше:
- Нещо ще ви попитам,
акъл да ми дадете -
имам си нива със просо,
един се елен научи
просото да ми пасе,
просото ли да окося
или елена да убия?
Гости на Стоян думаха:
- Ако си елена убиеш,
други ще са елен научи,
ами си просото окоси!
Стоян тогава е станал,
пред гости Копринка е заклал...
Омарчево, Новозагорско; на моабет (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|