* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натоварил Стоян, Стояне,
петдесет коли със жито,
че му се й малко видели,
още петдесет натоварил
и тръгнал Стоян с кервана.
Като из пътя вървели,
керванджиите се смеели -
тоя Стоян, тоя болярин,
неговата булка Копринка,
тя се е с Койчо любила,
Койчо ми, млад терзия...
Къде чу Стоян тия думи,
той на чичо си думаше:
- Гледай ми, чичо, колата,
гледай я, чичо, карай я,
аз ще се назад повърна,
че си тефтера забравих,
тефтерите на житото.
Стоянов чичо думаше:
- Стояне, братово чедо,
не слушай, чедо, хората,
хората по инат хитруват,
да се с Копринка намразите!
Стоян чичо си не слуша,
той се назад повърна,
той на вратата похлопа,
като си у тях отиде:
- Копринке, първа пръвнино,
стани ми врата отвори,
че си тефтера забравих,
тефтерите на житото.
Копринка Койчо думаше:
- Бре, Койчо, младо терзийче,
къде да те скрия, Койчо льо?
И пак си Стоян повтори:
- Стани, Копринке, отвори,
че си тефтера забравих,
тефтерите на житото!
Стана Копринка, отвори,
Стоян на Койчо думаше:
- Койчо льо, беним арътлик,
бре, що щеш тука, Койчо льо?!
Койчо на Стоян думаше:
- Стояне, беним арътлик,
мен ме Копринка повика
кюрчето да й направя,
кюрче, Стояне, сукненец...
Стоян се люто разсърди,
че грабна остра ножа -
Копринкина глава отряза
и си при керван замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010