* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо на Друмка думаше:
- Аз ще да ида, Друмке ле,
с дванайсет коли за жито
и с тринайсет за вино.
Тебе те тука оставям.
Кой те аргатин най-слуша,
при него да те оставя?
- Всички ме слушат, Пенчо бе,
и ми се, Пенчо, срамят,
ала ме Божко най-слуша,
най-слуша, най-срами,
сутрин ми дои кравите,
нощем ми люлей детето.
Че стана Пенчо, замина.
Вървели, що са вървели,
спрели да си починат,
булките да прехвалят,
коя е булка най-добра,
най-добра и най-хубава.
По-малък братец на Пенча,
той си на Пенча думаше:
- Бате ле, бете Пенчо ле,
буля е, бате, най-добра,
най-добра и най-хубава,
ала хубаво не прави -
тя люби твойте чираци...
Кат чу Пенчо тез думи,
той на керванджии думаше:
- Керванджии, верни другари,
постойте и почакайте,
аз ще се назад повърна,
че съм си, холам, забравил
на бели пари мярата,
а на жълти кантаря.
Като си Пенчо отиде,
ни хлопа Пенчо, ни вика,
най се на врата позапря -
да чуе какво приказват.
Друмка на Божка думаше:
- Я хапни, Божко, я сръбни,
за твое здраве, за мое,
за Пенчово прощене,
и моли Бога, Божко ле,
калпак му хабер да дойде,
ние двама ще се вземеме!
Пенчо на врата почука:
- Отвори, Друмке, отвори,
че съм си, холам, забравил
на бели пари мярата,
а на жълти кантаря.
Нищо си Пенчо не каза,
сал й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010