|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Стоян на Недка думаше:
- Любе Недо, Недке ле,
я влезни в хладни зимници,
отвори тежки сандъци,
извади бели тефтери,
че да ида, да ида
в Солун града голяма,
сметките да си прегледам,
вересии да събера.
Ти да не ходиш, Недке ле,
на Лазарово кладенче,
че ти бе Лазар любовник,
на тебе, либе, любовник,
на мене, либе, душманин!
Като си Стоян замина,
Недка ми булка хубава,
тя се хубаво премени,
взема стомни шарени
и на кладенец отива.
Там си завари, завари
Лазар конче да пои.
Недка на Лазар думаше:
- Стоян за Солун замина,
довечера у нас да дойдеш!
И се назад повърна.
Сготвила гостби всякакви
със Лазара да вечерят.
Стоян се от Солун завръща
и си на порти почука.
Лазар през дувар избяга.
Стоян на Недка думаше:
- Любе Недо, Недке ле,
много си гостби сготвила,
хайде във вашите да идем.
Яли са, холам, пили са,
Стоян на дядо си продума:
- Имам една ливада
биче я пасе и тъпче,
дали бичето да убия,
или ливадата да окося?
Тогаз дядо му продума:
- Стояне, зетьо Стояне,
ако бичето убиеш,
друго ще се научи;
най си ливадата окоси!
Тогаз Недка пред Стоян паднала,
с очи го погледнала,
с уста му прошка поискала.
Лозенец, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|