|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Слънцето трепти, захожда,
Демир си конче разхожда,
далеч се кани да иде,
далеч, във Влашката земя,
Влашката и Богданската,
сюрек говеда да кара
и овци карабашлъйски
и на Хубана поръчва:
- Хубано, булка хубава,
аз на панаир ще ида,
на теб, Хубано, поръчвам,
със слънце порти затваряй,
със слънце да ги отваряш.
Хубана, булка хубава,
тя си Демира изпрати.
Вземала китка ключове,
отвори пъстри сандъци,
извади бяла премяна,
че се хубаво премени
и си Хубана отиде
на хайдушкото кладенче,
че там си либе завари
и го покани да ядат,
да ядат, още да пият.
Като се Демир завърнал,
сварил ги - яли и пили,
и са си сладко заспали,
че им главите отрязал.
Лиляк, Търговищко; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|