* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян войник заминава
за Цариграда соммя
и на Петкана продума:
- Либе Петкано, Петкано,
язе войник отивам,
ала те тебе оставам,
младичка, глуповатичка,
често се не мий, не плети
на тънки дълги шавета,
на буйни саманчета,
и често, либе, не чести
на Гургулови кладенци,
че ми е Гургул лъгосник,
лъгосник и събосник,
па ще те нещо излъже!
Петкана Стоян изпрати,
па се убаве премени,
па се тънко спреле
на тънки, дълги шавета,
на буйни реслита
и на кладенец отиде.
Гургул на чрдак седеше,
мъжко си дете бавеше,
златна ябълка подвърля.
Петкана вода налива,
налива и я разлива.
Гургул я от чардак съгледа,
па си Петкана помери,
помери, та я удари.
Петкана викна, продума:
- Недей от чардак да фъргаш,
мене, Гургуле, да биеш.
Доди таз вечер у назе,
туку няма млад Стоян.
Тлъста пауня ще заколя,
убави манджи ще сготвя.
Слънцето трепти, зализа,
е че се Гургул довлече,
па са с Петкана седнале,
дека играле - заспале.
Турско примирие станало
и войниците се повръщат.
Е, че ми Стоян пристига,
сред нощи, сред полунощи,
па си на врата потропа -
Петкана да му отвори.
В сън си го Гургул зачу,
па на Петкана продума:
- Стани, Петкано, стани,
сладък си сън заспала.
Стоян на портите вика,
порти да му отвориш!
Ами я сега, накъде?
- Не бой се, либе Гургуле,
ка съм те лесно увела,
по-лесно ще те изпратя!
Донела слъба висока
и през комшии препрати.
Порти Стояну отвори,
коня поемня, отведе,
в тия ладни яхъре,
па си Стояну продума:
- Не съм те, либе, зачула,
откош ли тропаш и викаш?
А Стоян леко питаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що ти е коса сбръкана?
- Пусте пауне остале,
весден съм пауне гонила
нис тия гъсти драки,
та ми косите сбръкаха!
- А що ти лице тъмнее
и са ти бузи алени?
- Като та либе изпратих,
грижовна, та па тъжовна,
па съм в градини флезнала
дека плакаля - заспала,
заспала и заплюснала.
Комаре на мен падаа,
та ми бузи наапаа.
Коги си Стоян подигна
шарените ястъци -
намери чифте пищови.
Та пак Петкана попита:
- Либе Петако, Петкано
чий са тия ножове,
чий са чифте пищови?
- Снощи търговче вечера
на нашта ладни меана,
та ги в залог остави,
като се врати, ще плати.
Стоян си нищо не каза.
Заран е рано станал,
ялова крава заклал,
трапеза да си направи.
Цяло село привърве,
за Гургул праща два пъти,
Гургул го няма да дойде.
Сам си Стоян, отиде,
та го за ръка улови
и на трапеза доведе,
и са Стоян провикна:
- Слушайте, селски приборе,
имам гатанка да гатам,
който си знае да каже,
който не знае да млъчи!
Сеял съм нива сугарня,
научил се е млад елен,
та ми нивата попасва -
пасе я сека година.
Дали млад елен пребия,
или нивата да пожъна?
Тогава се й Гургул обадил:
- Недей си нива пожънва,
че ти е нива зелена,
зелена и недозрела,
нито млад елен пребивай,
че млад елен е добиче,
къде трева найде - там пасе,
къде сянка найде - там линей,
къде прелез найде - прескача;
ми си нивата загради,
докат ти нива узрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010