* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петкани думаше:
- Булче Петкану, Петкану,
я ке с кирия да ида,
тежка кирия да носа,
тежка кирия олово,
олово, сухо железо.
Кой ти аргатин най-верен,
най-верен и най-сговорен,
та него да ти поставя?
Петкана си ми думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
Калоян ми е най-верен,
най-верен и най-сгуворен;
Калоян яде и пие,
па ке ми легне в яслите,
в яслите пред бивольету.
И Стоян ми го остави,
и си с кирийе отиде.
Вървели, що повървели,
девет конака минали,
на десетийе джумая
Стоян дружина думаше:
- Дружина верна, сгуворна,
яжте, дружина, и пийте,
и си се сами канете -
я ке се назад повърна,
ке си книжьето забравих,
книжьето, яракчичките.
И си се Стоян повърна,
и на вратата застана,
застана, та ми послуша.
Петкана сос Калояна,
двата ядейе, пиейе,
Стояну помен давайе.
- Яж, Калояне, да ядем,
пи, Калояне, да пием
за Стояново прошкенье;
Стоян с кирийе отиде,
отиде, дано не дойде,
хабере да му донесат,
колата да му докарат,
колата и биволите,
хабата на сереньето,
капата на кламията.
И Стоян тога повика:
- Бульче Петкано, Петкано,
стани ми, бульче, отвори,
ке си книжьето забравих,
книжьето, яракчичките.
Петкана си му думаше:
- Я й сам неске сетила,
та' й сам всички турила,
вънкашна къща на греда,
земи й, любе, та върви!
Стоян Петкани думаше:
- Мари, стани ми отвори,
с кого ядете и пиете,
Стояну помен давате?
Тога Петкана станала,
станала, отворила му.
Той й главата закърши,
закърши да я заколя.
Петкана му се молеше:
- Немой ме млада погуби,
ами ме млада напусни!
Стоян Петкана не слуша,
ми й главата юдръга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010