* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отива -
надолу във Анадола,
па на Петкана, думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ази отивам, отивам,
надолу във Анадола.
Често се не мий, не реши,
и често не пременувай,
често за вода не ходи,
на Гургуловец кладенец,
че си е Гургул чапкънин -
на тебе първи любовник,
на мене върли душманин,
че ще ти тебе зло стори -
зло стори и зло направи.
Петкана го не послуша,
а си изпрати млад Стоян,
и се назади повърна -
закла тлъста юрдечка
хубави манджи наготви,
па са хубаво измила,
измила и нарешила -
редом редици нареди
и са хубаво премени,
със венчалната премяна,
па юзе стомни шарени,
та си отиде, отиде,
на Гургуловец кладенец,
Гургул на чардак седеше,
червено вино пиеше,
мезе ябълки ядеше.
Като я видя млад Гургул,
И на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що си ми жална, кахърна?
- Яз съм си жална, кахърна,
защо Стояна изпратих,
надолу във Анадола -
надолу във Цариграда.
Гургул си фърли ябълка,
та си Петкана удари,
в гърдите, между ненките -
ненките, между двенките.
А Петкана му думаше:
- Либе Гургуле, Гургуле,
ази съм либе, самичка -
ти ела либе, при мене.
Кога е било вечерта,
млад Гургул при Петкана отиде,
еле са, още, пиле са,
легнале та са заспале.
Силно са на порти почука,
Петкана вънка излезе,
да пита кой чука на порти.
Стоян са от вънка обади:
- Либе Петкано, Петкано,
ела ми либе, отвори,
че са назади повръщам.
Петкана порта не отвори,
ами си стълба на дувар турила,
да прекрачи млад Гургул -
да го млад Стоян не види...
Като си Стоян вътре улезе,
той си пищове намери -
пищове още ножове,
под Петканино възглаве,
па си на Петкана думаше:
- Петкано, либе Петкано,
що чинат тука Гургулови,
Гургуловите ножове
ножове, още пищове?
Стоян й нищо не рече,
но кога е било сутринта,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
нещо съм, либе, намислил:
да зберем, либе, да зберем
твойта рода и мойта,
и сички близки комшие -
голямо госте да зберем,
либе, Петкано, Петкано,
да заколим тлъсти юрдечки,
да наготвим манжи хубави -
гостето да си посрещнем.
Стоян си госте калесал -
сички роднини и близки
и още сички комшие.
Кога е било вечерта,
дошле са сички роднини -
негови, още и нейни
и сички близни комшие.
Седнале да си вечерят -
еле са, още, пиле са,
Стоян си госте думаше:
- Я слушайте, комшие, роднини,
гатанка ща ви загатна -
можете ли я отгатна?
имам си нива голяма -
научил са е сур елен
та ми нивата угази.
Дали елен да утрепа,
или нивата да си ожъна?
Секи си глава наведе,
и никой нищо не рече,
сал са е обадил млад Гургул:
- Ако еленът убиеш -
то друг ща да са научи,
и нивата ща ти пак гази,
но си нивата ожъни.
Па стана Стоян,
та си Петкана
с катран намаза
и я Стоян запали -
та е горяла Петкана,
горяла и е светила,
три дни и три нощи.
А Стоян се веселеше,
пиеше, още ядеше,
със негови роднини
и още близки комшие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010