* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отвожда,
надолу Стоян на Стамбол,
па си на Нетка заръча:
- Не ходи, Нетке, не ходи,
на Лазарево кладенче -
че ми е Лазар душманин,
табе е първи любовник.
Стана са Стоян отиде
надолу, Стоян на Стамбол,
Нетка са назад повърна,
вов свойте Нетка дворове,
вов голямите чардаци
отвори темни зимници,
откличи чемшир ковчези,
извади руба коприна.
Та са облече натруфи
сос венчалната премяна,
Па стана Нетка отиде
на Лазарево кладенче.
Там си Лазара завари,
и на Лазара думаше:
- Добър ти вечер, Лазаре!
Лазар й тихо говори:
- Дал ти Бог добро, Нетке ле,
къде отиде млад Стоян?
- Отиде Стоян, отиде
надолу Стоян, на Стамбол,
готвила сам си готвила, (2)
да дойдеш да вечеряме.
Стана си Лазар отиде,
у Неткини ми на госте,
седнали да си вечерат.
Стоян се назад повърна,
та па на вратя потропа:
- Ела ми, Нетке, отвори.
Сама са Нетка усети,
па си Лазару говори:
- Я стани, стани, Лазаре,
стани, Лазаре, та бягай,
ето че иде млад Стоян.
Ти върви, либе, след мене,
аз ще вратници отворя,
да влезе Стоян във къщи,
а ти на двора излезни.
Стоян си дома увлезна,
завари сладка вечеря -
гъски и патки печени,
мека погача месена,
вино червено наляно.
Стоян ми седна, вечеря,
па стана Стоян да легне;
на постеля си съгледа
Лазаревите ножове,
че на постеля турени,
та па на Нетка думаше:
- Я иди, Нетке, я иди,
повикни Лазар побратим,
че имам върли ядове,
да дойде, да вечеряме
и сбор да посбориме,
да ми на сърце олекне.
Стана си Нетка, отиде,
повика Лазар побратим.
И Лазар стана, та дойде
у Стоянови на гости.
Седнали да си вечерят,
Стоян Лазару говори:
- Лазаре, Лазар побратим,
имам си нива нежнъта,
научил са е млади бик,
дохожда те я опося -
дали нивата да жъна,
или си бика погуба?
Лазар Стояну говори:
- Стояне, верен комшию,
по-добре нива ожъни,
а не погубвай млади бик -
ако един бик заколиш,
заран ще доди други бик,
и пак ще пасе в нивата...
Стоян си тръгна ножове,
та си ми Нетка заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010