* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Тодорка Стоян изпраща
на хаджалък, чорбажалък.
Като си Стоян изпраща,
той си на нея заръча:
- Хубаво либе, Тодорке,
я слушай кво ще ти кажа,
да кажа, да ти заръчам -
като си азе отида,
дрехите да си съблечеш,
буйни огньове не кладеш -
рано да се прибираш,
портите да си заключаш,
кучето рано да пускаш;
на Гургуловото кладенче
ти, либе, да не ми ходиш,
че ми е Гургул душманин -
тебе Гургул да не хване,
нещо зло да не ти стори,
че ми е Гургул душманин!
Тодорка си го изпрати
и се назаде повърна;
хубаво ми се премени
и с гъстък гребен срешила;
девет бурета наляла,
буйни огньове наклала;
къщи с дюшеци послала,
всякакви манджи готвила,
па си е тогаз отишла
на Гургулово кладенче,
де седял Гургул в чардаци -
редил ми, ял ми и пил ми.
Като Тодорка съгледал,
той си при нея отишел
и на Тодорка думаше:
- Либе Тодоро, Тодоро,
помниш ли, га се либехме?
Довечера кече не пущай
и портите не заключвай -
у вас на гости ще дойда.
Па си е Гургул отишъл.
Яли са, още пили са,
на каба дюшек лежале.
Някой на порти почука -
изляла ми е, изляла
хубава булка Тодорка.
Тя си е вънка изляла,
па си е виком викнала:
- Кой иде мене да плаши
по това време петляно?
Тогиз се Стоян обади:
- Я стани, либе, я стани,
че ази съм се завърнал -
мене ми, либе, казаха
с роднини прошка да взема!
Кат видял Гургул Стояна,
той си из вратник избягал -
пушка на стена забравил
и под дюшеци пищови.
Стоян си вътре увлезал
и си Тодорка попитал:
- Нали ти, либе, заръчах,
буйни огньове не кладеш?
Той й поглбднал дрехите
и на Тодорка си казал:
- Защо си, либе, с тез дрехи?
Тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
жалко ми да се съблеча,
доде си тебе забравя!
Погледнал Стоян манджите
и на Тодорка продума:
- Либе Тодоро, Тодоро,
защо са, либе, тез манджи?
- Либе Стояне, Стояне,
от теб са манджи остале,
още не съм ги разнела.
Стоян й дума продума:
- Либе Тодорке, Тодорке,
защо са меки дюшеци?
А тя си му продума:
- Либе Стояне, Стояне,
жалко ми беше, либе ле,
тези дюшеци да дигна,
доде си тебе забравя.
Стоян й нищо не рече,
па си дюшеци подигна -
девет пищови намерил,
па си Тодорка попитал:
- Либе Тодорке, Тодорке,
защо са тези пищови?
- И аз не знам, либе, и аз не знам -
да не са от теб паднали?
Той на Тодорка думаше:
- Я стани, либе, я стани,
всички роднини събери,
с роднини да се изпратим,
и си Гургула, повикай!
Тя си Гургула повикала,
всички роднини събрала,
а Гургул не щя да иде.
Сам си Стоян отишъл,
та си Гургула помолил,
тогиз си Гургул отишъл.
Кат са се всички събрале,
тогиз ми Стоян попита:
- Я ми кажете, кажете,
вие, мало й голямо:
имам си нива узряла,
па се тюлен настървил
та ми нивата погазва -
дали си тюлен погуба,
или си ниви пожъна?
Никой не са е обадил,
сам ми е Гургул застанал
и на Стояна думаше:
- Стояне, млади другарю,
ако си тюлена погубиш,
друг ще се пак настърви
нивата да ти погазва -
по-добре си нива пожъни
да ти са никой не стърви!
Стоян му нищо не рече,
най си камица извади,
та й главица отряза
и си се в сърце прободе,
та па се викна провикна:
- Нека се Гургул нарадва,
нека всичките да знаят,
че той си назе погуби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010