* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какво е чудо станало
в едно село Троянско
с Еленка булка хубава,
хубава, още гиздава.
Очи й черни череши,
вежди и тънки гайтани,
страни й ален трендафил.
Никола, баш ергенина,
той беше първи в селото,
с мустачки черни, мънички,
очи му стрели огнени.
Кого погледне, пленява.
Не остана мома в селото
от него непрегърната,
от него нецелуната.
Еленка, булка хубава -
тя беше скоро женена
за Стоян баш болярина.
Стоян млад войник отиде,
той на Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
ази млад войник отивам,
тебе те тука оставям,
че ти си млада и хубава,
да не та някой измами.
Кога се назад повърна,
главата ще ти отрежа
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
И си замина млад Стоян.
Никола, баш ергенина,
падна му сърце на място,
той при Еленка ходеше,
ходи ми една година.
Стояновите комшии,
те каил не са станали,
на Стоян писмо писали.
Стоян си писмо получи,
получи и го прочете,
и ми се много ядоса.
За една нощ той си дохожда
и през ограда прескача,
и на вратата почука,
никой му не се обади.
Кога вкъщи повлезе,
що да види Стоян -
сладичко как са заспали.
На двамата глави отряза,
едно до друго ги слага,
че си навънка излезе
и на комшии повика:
- Елате, млади и стари,
гледайте чудо голямо,
това за спомен оставям.
И си в частта замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010