|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, севда голяма,
аз имам булче хубаво,
аз нямам севда от него,
най имам севда от тебе.
Таз вечер у вас ще дойда,
на твойта сладка вечеря,
на твойта нова постеля.
Станка Ивана думаше:
- Таз вечер недей дохада,
че ще си дойде млад Стоян.
Докай си Станка отдума,
пътна са врата похлопа,
Станка се чудом чудеше,
къде Ивана да дене.
Стоян в двора излезе
и на Ивана думаше:
- Що щеш, Иване, туй време?
- Посял съм нива с просо,
дива се свиня научи
да си нивата опасва.
Дали свинята да убия,
или просото пожъна?
Иван Стояна думаше:
- Свинята да си убиеш,
друга ще се научи,
да си просото пожънеш,
много ще добре да стане!
Карнобат; трапезна (СбНУ 59/1994, № 521 - "Иван на Станка
думаше - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|