* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, пръвна пръвнино,
аз далеко ще ида,
тебе те млада оставям.
Рядко, Недке, ще ходиш
на Лазаровото кладенче,
Лазар ти беше любовник,
а пък на мене душманин.
Толкоз си Стоян поръча,
поръча и си замина.
Недка ми, булка хубава,
хубаво се премени,
и си на кладенец отиде.
Там си Лазар завари
и си на Лазар думаше:
- Таз вечер, либе, да дойдеш,
Стоян далеко изпратих.
Лазар при Недка отиде,
яли са, джанъм, пили са,
Стоян на порти почука.
- Недке ле, пръвна пръвнино,
стани ми порти отвори.
Лазар се чуди и мае,
откъде Лазар да излезе,
че през комина избяга.
Стоян в къщи той влезе
и си на Недка думаше:
- Каква е тази трапеза,
що прави, Недке, що прави
Лазарово ножче на маса?
Я стани, Недке, да идем,
у вашите да те заведа.
Стоян дядо си думаше:
- Научило се й едно биче,
да ми ливада опасе.
Дали ливада да окося,
или бичето убия?
Дядо на Стоян думаше:
- Ако бичето убиеш,
друго ще се научи,
а най ливада окоси!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010