|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Стоян на Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
аз ще надолу да ида,
надолу, край Стамболу,
дребен добитък да карам.
Тебе, любе, оставям,
кирлива, Еленке, да ходиш,
кирлива и неопрана,
да не се хората побутват.
Стана Стоян, замина.
Еленка се назад повърна,
че се премени, нареди
с венчалната премяна.
Отвзела е бели бакъри,
че за вода отиде.
От дето мина, си мина
край Гургулово дюкянче.
Гургул на врата седеше,
Еленка му думаше:
- Гургуле, любе Гургуле,
довечера у нас да дойдеш,
добра съм гостба сготвила,
тънка баница токала,
тлъста юрдечка заклала.
Гургул на Еленка думаше:
- Върви, Еленке, ти напред,
аз подир ти ще дойда.
Дорде си Еленка отиде,
Гургул подире присвари.
Седнали двама да ядат,
да ядат, още да пият.
Стоян на врата похлопа:
- Еленке, булка хубава,
стани ми врата отвори!
Еленка се чуди и мае -
къде Гургула да скрие,
че го в асър навила
и го зад врата изправила,
и си на Стоян отвори.
Стоян на Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
я ми асъра постели,
да си мъничко почина,
че се много изморих.
Еленка се чуди и мае,
как на Стоян да каже:
- Пустите деца, проклети,
те са го днеска насрали.
- Постели го, Еленке, постели,
децата са наши.
Че му асъра постлала,
и си Гургул излязъл.
Стоян Еленка думаше:
- Ти станеш рано в неделя,
нощова хляб ти замесиш,
пък аз, Еленке, кравата,
яловата ще заколя.
Всички свои ще извикаме,
свои, Еленке, комшии.
Еленка рано станала,
нощова хляб замесила,
Стоян крава ялова закла.
Извикали свои и комшии,
седнали да ядат и пият,
Стоян на хора думаше:
- Хора, близки и комшии,
какъв акъл ще ми дадете -
научи се бик у просото,
просото ли да пожъна,
или бика да убия?
Гургул на Стоян думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
ако си бика убиеш -
друг бик ще се научи,
най си просото жъни!...
неуточнено, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|