* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Черньо Петранка думаше:
- Либе ле, либе Петранке,
нещо ще те, любе, попитам,
право, либе, ще кажеш -
и аз, либе Петранке,
ще ида долу ми, долу в Цариграда,
вересии да си, либе, събирам,
борчове да си изплатя,
ами на кого, либе Петранке,
дюкяни да си поверя,
дюкяни да ми наглежда?
Петранка, булка хубава,
тя на Черня думаше:
- Либе ле, либе Черньо ле,
нали имаш Тодор комшийче,
комшийче Тодор, терзийче,
на него, либе Черньо ле,
на него дюкяни ще повериш,
дюкяни да ти наглежда.
И тъй си Черньо направи.
Извика Тодор комшийче,
в тях си го настани
и дюкяни си Черньо
на Тодора повери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010