|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Замислил Стоян да иде
в Стамбула града голяма,
тежка кирия да кара,
кирия жълта пшеница,
че си на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
аз на Стамбул отивам,
тебе те тука оставям
и на тебе, Станке, заръчвам
да не се, Станке, премениш,
с най-хубавата премяна,
късно за вода не ходи,
на Лазаровото кладенче,
че ми е Лазар душманин,
кани се да те открадне.
Стоян на Стамбул замина,
Станка в къщи остана,
че се премени, нареди
с най-хубавата премяна.
Сключила бели бакъри,
за вода студена отиде
на Лазаровото кладенче.
Тъкмо си вода налива,
ето че Лазар пристига
конче да си напои.
Станка през кръста улови.
Станка Лазар думаше:
- Лазаре, либе Лазаре,
Стоян на Стамбул замина.
Таз вечер у нас да дойдеш
двамата ще ядем, ще пием.
Яли са, още пили са,
дорде петли пропели,
пропели и повторили.
Стоян се от Стамбул завръща,
двама ги в къщи заварва
и се изясно провикна:
- Слушайте ме, хора комшии,
имам си нива хубава,
младо се конче научи
нивата да ми огазва,
огазва, да я опасва.
Чудя се, холан, мая се,
какво да сторя, направя,
дали конче да убия,
или си нива да изора?
Комшии думат Стояну:
- Ако си конче убиеш -
друго ще се конче научи,
нивата да ти огазва,
а най си нива изори
да ти е мирна главата.
Гавраилово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|