* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Димитър дума Хубанки:
- Хубанке, либе Хубанке,
Хубанке, булка хубава,
Хубанке, първо венчило,
не чести често, Хубанке,
на войводово кладенче,
не туряй жълти жълтици -
теб ти й войвода любовник,
пък мене й голям душманин!
Стана Димитър, отиде
да сбира чарда биволи,
да сбира свине, говеда...
Днеска Димитър замина,
утре й Хубанка станала,
че се й умила, оплела,
повила й черни сколуфи,
турнала й жълти жълтици,
дигнала й менци на рамо,
че си отиде Хубанка
на войводово кладенче.
Войвода Хубанки думаше:
- Хубанке, либе Хубанке,
тука ли й Димитър чорбаджи?
Хубанка дума войвода:
- Войвода, либе, войвода,
Димитър го тука няма,
Димитър вчера замина
да сбира чарда биволи,
да сбира свине, говеда...
Войвода Хубанки думаше:
- Хубанке, либе Хубанке,
заколи, либе Хубанке,
заколи пиле петровско,
опечи агне гергьовско,
наготви сладка вечеря,
наточи вино червено -
довечера аз ще дойда
вечеря да вечеряме,
обяд да обядваме,
веселба да се веселим!
Стана Хубанка, отиде,
запретна злати скутове,
закла си пиле петровско
и опече агне гергьовско,
наготви сладка вечеря,
наточи вино червено.
Отиде млада войвода
вечеря да си вечерят,
обяда да си обядват,
веселба да се веселят.
Седнали да си вечерят,
седнали, не поседнали,
сръбнали, не посръбнали -
Хубанка войвода думаше:
- Войвода, либе, войвода,
я пий, войвода, я пий си,
я пий си за мойто здраве,
за Димитрово прощене!
Таман издума Хубанка -
Димитър на врата похлопа:
- Я излез, либе Хубанке,
порти да ми отвориш,
отвориш, да ми отключиш,
че си забравих, Хубанке,
на жълтиците везните,
на бешлиците мерите!...
Войвода дума Хубанки:
- Хубанке, либе Хубанке,
де ще ме, либе, укриеш?
Хубанка нищо не рече,
отвори бащини сандъци,
че си скри вътре войвода.
Че на Димитър отвори,
Димитър в къщи отиде
и на Хубанка думаше:
- Хубано, либе Хубано,
тука на мене мирише
на войводово ходене,
на войводово дишане!?
Хубанка дума Димитри:
- Димитре, либе Димитре,
тука е челяк не идвал!...
Димитър се люто разсърди
и на Хубанка думаше:
- Хубанке, либе Хубанке,
синката къща ще изгоря,
войвода ще си намеря!
Хубанка Димитри думаше:
- Димитре, либе Димитре,
какот' щеш, либе, направи,
нищо ми й, либе, не мило,
само ми й мило бащино,
бащиното сандъче!
Димитър сандъче отвори -
войвода вътре намери...
Димитър дума войвода:
- Ой ми те тебе, войвода,
дали нива да пожъна,
или мечка да убия?...
Дето ми ходи из нивата...
Че се войвода усети,
и на Димитра думаше:
- Бре, Димитре чорбаджи,
ако си мечка убиеш,
друга, Димитре, ще дойде;
най си нивата пожъни,
да н' могат мечки да ходят!...
Стана Димитър, отиде,
че си Хубанка улови,
двете й очи извъртя,
руса й глава отряза!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010