|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Стоян кервана товари,
на Мездра Стоян ще иде,
житото да си продава,
нещо за в къщи да купи
и на Копринка поръчва:
- Любе Копринке, Копринке,
ази те, любе, оставам,
със слънце порти затваряй
и ги със слънце отваряй,
лоши са думи пуснати,
лоши, Копринке, за тебе.
- Я върви, любе, не бой се,
нази ни хора завиждат,
те гледат да ни намразят,
те гледат да ни разделят...
Кат си Стоян замина,
Копринка, булка хубава,
облече нова премяна,
закити китка на глава,
сключи менци на рамо
и си за вода отива
на Лазаровото кладенче.
Там си Копринка завари
първо й любе Никола.
- Добър ти вечер, Никола!
- Дал ти Бог добро, Копринке!
- Любе Никола, Никола,
днес си Стоян замина
в Мездра, жито да кара,
ела ми, любе, у дома!
Кат чу Никола тез думи
сладко я в уста целуна,
врано си конче преметна,
високи порти прескокна
и у Копринкини отиде.
Кога се Копринка завърна,
право при Никола отива,
Никола, първа изгора.
Тъкмо са сладко заспали,
Стоян на порти почуква.
Чуди се Копринка, мае се,
каде Никола да дене?
Докато Копринка продумва,
Стоян си врата разбива,
Копринка с Никола намира.
Тогаз си ножа изважда,
в Николово сърце забива,
Копринкина глава отрязва.
Екзарх Антимово, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|