|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Гьорги на Неда думаше:
- Недо льо, пръвна пръвнино,
Недо льо, пръвно венчило,
аз щи да ида, Недо льо,
във Сливен града голяма,
жълто ще жито да занеса,
жълто ще жито да продам -
или дода, или не дода.
Кога от двора излезна,
ти да се назад повърниш
и да си порти затвориш,
да не се хората смеят
ни с тебе, Недо, ни с мене,
не с твойта майка, не с мойта.
Гьорги от двора излези,
Неда се назад повърна,
че бръкна в куюм джубови,
че извади ситни нахтари,
писани ракли отклочи,
извади герджик премяна,
че се хубаво премени
и се назлънджа забради,
че грабна бели бакъри,
за студна вода отиде
на Лазаровото кладенче.
Лазар по двора ходеше,
Неда на Лазар думаше:
- Лазаре, мой побратимец,
Гьорги във Сливен отиде
или дойде, или не дойде,
да дойдеш, Лазаре, във нази,
да ядем, Лазаре, да пием
за наште здраве, Лазаре,
и за Гергюво прощение.
Извади вода, наля си,
задигна видра, тръгна си,
че във тях си отиде,
Лазар подире й отиде.
Седнали да ядат, да пият
за тяхно здраве, Лазаре,
и за Гергюво прощене.
Гьорги във двора увлезе
и си на врата похлопа,
похлопа и почука:
- Недо льо, пръвна пръвнино,
стани ми врата отвори,
че си шиника забравих.
Неда на Гьорги отвори,
Гьорги във къщи увлези
и си на Неда думаше:
- Недо ле, пръвна пръвнино,
та що щат, Недо, та що щат,
Лазаровите ботуши?
Неда на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, пръвна пръвнино,
Лазар доде вино да пие,
че няма пари да даде,
че си ботуши заложи.
Гьорги на Неда думаше:
- Недо ле, пръвна пръвнино,
та що щат, Недо, та що щат,
Лазаровите ножове?
- Лазар доде вино да пий,
че няма пари да даде,
че си ножове заложи.
Гьорги на Неда думаше:
- Недо льо, пръвна пръвнино,
научил ми се й елен,
елен ми нива да пасе,
нивата ли си да ожъна,
елена ли си да убия?
Лазар под стола излезе
и си на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, мой побратимец,
елена си да убиеш,
друг ще са елен научи;
нивата си да окосиш -
къщата ще се очисти.
Гьорги си Неда улови,
жива си Неда засмоли,
Неда сред къщи гореше,
Гьорги на Лазар думаше:
- Лазаре, мой побратимец,
хай да ядем, Лазаре, й да пием,
за нашо здраве, Лазаре,
и за Недино прощене!
Димитровка, Татарбунарски район, Одеска област - Украйна; трапезна
(Кауфман-НПБУМ 2, № 1470).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|