* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Научила са Тодора
в примрак на вода да ходи
на Проданови бунаре.
И Продан са е научил
вав примрак конче да пои
в Тодоринине харкоми.
Стоян Тодорки думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
йе ще са, любе, уведа
нах Стамбол града голема
да карам вакли овньове,
да карам да хи продавам,
бели грошове да сбирам.
Немой са бело пременей,
нито са ситно оплитай,
не ходи в примрак за вода
на Проданови бунаре,
че ми е Продан душманин,
та ти ще изле родона.
Стоян нах Стамбол замина,
Тодорка си го не слуша.
Беличко си са премени
и ситно си са оплете,
нарами бели харкоми,
отиде в примрак за вода
на Проданови бунаре
и си на Продан викаше:
- Продане, любе Продане,
елай ми неска ни госте,
че си ми нема млад Стоян.
Сготвила ти съм вечера
гъски и патки пържени.
И Продан си ми отиде
на Тодорини дворове.
Тодора си го въведе
въз ситни скали нагоре,
нах високине кьошкове.
Седели, колко седели,
Стоян на порти зачука,
зачука, още порука:
- Тодорке, любе Тодорке,
елай ми порти отвори,
че съм, Тодорке, заборил
моине чифте пищоле,
моине чифте ножове.
Тодорка нахвон излезе
портине да му отвори,
Стоян Тодорки викаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
каква ми ищиш да станеш -
на два ли коне да ехаш,
фенер-борна ли да светиш?
- Стоене, любе Стоене,
не ща два коне да ехам,
фенер ще борна да светем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010