* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на фронта замина,
Стоянка у тях остави,
с малък Иванчо на ръка,
да му дворите тя гледа.
Като си Стоян изпрати
и си на порти излезе,
Кольо от долу идеше,
Кольо хубаверника,
и си у Стоянка отиде,
че се двама вземаха.
Като се роднини научават,
роднини, още комшии
и те си писмо писаха,
и на Стояна пратиха.
Стоян си писмо получи,
получи и го прочете,
и му всичкото разбра,
и си фронта напусна,
по полунощ, сити среднощ,
и си в село Стоян дойде,
и си леко порти прескочи,
на къщна врата отиде,
и си през прозореца погледна -
Стоянка и Кольо на едно място.
Стоян си вратата изкърти
и си в къщи влезе.
Извади сабя френгия,
и им главата отряза,
и си пещта опали,
и ги в пещта хвърли,
и си навън Стоян излезе,
и се ясно провикна:
- Чувайте, мало, голямо,
какъв е помен станало,
станало таз вечер у Стоянови,
ако не е помен станало,
няма се песен пеело!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010