* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Ямбол отиде,
бяла го Недка изпраща,
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, хубавице ле,
Недке ле, гиздавице ле,
докат се назад повърна,
ти нийде, либе, да не ходиш,
у дома, Недке, да стоиш!
Със слънце порти отваряй,
пак ги със слънце затваряй.
Често да не се пременяш,
често за вода да не ходиш,
на Лазаровото кладенче,
с Лазара да не приказваш.
Като си Стоян замина,
че стана Недка, Недке ле,
че се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
грабнала бели бакъри,
че отишла за вода студена
на Лазарчовото кладенче.
Там си е Недка сварила
Лазарови седем чирака.
Недка чирци думаше:
- Чираци, вий лазарови,
вий на Лазарча кажете -
таз вечер Стоян го няма,
Лзарчо у нас да дойде!
Като се Недка върнала,
че клала патки, кокошки
и още пъстри юрдечки,
готвила тлъсти яхнии.
Като си Лазар отиде,
Недка Лазарча думаше:
- Я върви, я бре, да ядем,
да ядем, още да пием,
дето е Стоян отишъл -
калпак му хабер да дойде!
Стоян зад врата стоеше,
кат зачу Стоян тез думи,
че си вратата подритна,
среди я къщи закара,
Недка за коса улови,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010