* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Хубава Яно Градяно!
Йоване, море, Йоване!
Йован ми Белиград градеше,
с олово го зид зидаше,
с коситрън го покриваше;
врати туря огледало,
отблизо да се лелее,
отдалек да се белее,
да му турци не доодат,
да му Яне не глеждат,
оти е много хубава,
и от хубава роднина...
Йоване, море, Йоване!
Днеска го Йован догради,
утре му хабер довтаса,
да иде Йован, да иде,
да иде Йован на лова,
на лова, на силна войска,
сос девет коня хранени,
сос девет момци цанени...
Кога било утре рано,
станува Йован, кренува,
и си на Яна наръча:
- Хубава Яно Градяно,
не мий се, Яно, не плети,
не плети коса сос злато,
не нижи бисер до вежди,
не нижи алтън на чело,
не нижи мерджан до пояс,
не се често пременувай
свилно руво говеялно,
не турай феса над око,
не иди под град на вода,
на войводини кладенци,
де си коньо вода пои,
зер кье те види войвода,
нещо кье ти дума рече,
мене не кье се свидети,
мене кье хатър остане!
Яна му вели-говори:
- Йоване, море, Йоване,
Яна не си е таквая,
и от таквая роднина!
Па стана Йован, та ойде...
Кога било утре рано,
хубава Яна Градяна,
това Яна не слушала,
уми се Яна, оплете,
оплете коса сос злато,
нанижа бисер до вежди,
нанижа алтън на чело,
нанижа мерджан до пояс,
премени се свилно руво,
свилно руво говеялно,
тури си феса над око,
па ойде под град на вода,
на войводини кладенци...
Тамо найде войводата,
де си коньо вода пои.
Яна му вели-говори:
- Добро утро ти, войводо!
- Дал ти Бог добро, Градяно!
Кье ти дойда довечера,
довечера на вечеря!
Яна му вели-говори:
- Дойди ми, дойди, войводо,
вечерата е готова,
постелята е постлана!
Доведи три настойника -
един да туриш над града,
други да туриш под града,
трекьи да туриш сред града.
Па е дошол войводата,
доведе три настойника -
един туриа под градо,
други туриа над градо,
трекьи туриа сред градо.
Кога било на полунощ,
извика един настойник:
- Хубава Яно Градяно,
кой люби любне потайно,
скоро бърже нека бега -
ете Йован дека иде!
Яна е тежко заспала,
не го е Яна дочула!
Извикна втори настойник:
- Кой люби любне потайно,
скоро бърже нека бега -
ете Йован дека иде!
Яна е тежко заспала,
не е настойник дочула!
Извикна трекьи настойник:
- Кой люби любне потайно,
скоро бърже нека бега -
ете Йован дека иде!
Тогай е Яна дочула,
дури врата да отвори,
войводата да излезне -
Йован влезна у вратата!
Па се чуди бела Яна
де да скрие войводата...
Скри го Яна в зелен сандък,
в зелен сандък, в ситни пари.
Йован й вели-говори:
- Хубава Яно Градяно,
я подай ми дробни ключи,
дробни ключи от сандъци!
Па му даде дробни ключи,
па отвори зелен сандък -
тамо найде войводата!
Я на войвода нищо не рече,
па на Яна говореше:
- Хубава Яно Градяно,
дали кьеш ми посветити,
или кьеш ми послужити?
- Йоване, море, Йоване,
боле кю ти посветити,
негли кю ти послужити!
Насипа я лой и катран,
запали я да му свети!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010