* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян, мари, Недка думаше:
- Хубава булко, Недке ле,
мене ме, Недке, редиха,
редиха и натъкмиха,
да ида кирия да карам
с моите лиси биволи,
тежко желязо да карам
на Дунав моста дет правят.
За година ще ида,
на двете ще се върна.
Тебе тука оставям,
със слънце порти отваряй,
със слънце порти затваряй.
Кръчмата няма да отваряш -
през плета вино продавай,
през плета пари поемай.
Хубава булка Недка,
като си Стоян замина
с негови лиси биволи
кирия да кара на Дунав,
на Дунав моста да прави,
слънцето трепти, засяда,
тя не си порти затваря,
най-си порти отваря
и се бяло облича,
облича и се напудря
и отодя на Лазарковото кладенче
студена вода да вземе.
Тя като отишла на кладенец
единият котел наляла,
вторият като подложи
и се Лазарко зададе
ранено конче да пои.
И той при Недка отиде.
- Добър ти вечер, Недке ле!
- Дал ти Бог добро, Лазарко!
Лазарко, първо либе ле,
Димитър го няма в село,
Димитър с кирия отиде
на Дунав тежко желязо да кара.
За година отиде
на двете ще се върне.
Довечера у дома да дойдеш!
(Той отишъл, но Димитър се върнал.
Чуди се тя къде да го скрие.)
Че го е у рогозина завила
и подир вратата изправя.
Тогава на Димитър отваря,
Лазарко навън избягва.
Димитър на Недка думаше:
- Хубава булко, мари, Недке,
кой си свали тази рогозка?
(Тя казала: - Котака,
котака с двата крака.
- Щом като е котака,
кой е този часовник
на масата дето лежи,
виното недопито
и кокошката недоядена?)
- Димитре, пръвна пръвнино,
ти като замина и заръча,
аз имам братя мнозина,
мнозина дор деветима.
И те ми на гости дойдоха,
ядохме и пихме,
часовник за нишан оставиха,
на тебе да се похваля.
- Хубаво доходили,
яли сте и пили,
золя й света Неделя.
Стани си рано у неделя,
пъстри пауни улови,
хубави гостби наготви,
топли хлябове опечи,
ще повикаме родове,
родове, близки комшии,
и Лазарка ще повикаме,
Лазарка, шилигаря.
Лазарко мой приятел,
да вземе меден кавал,
да дойде, да си моабет направи.
(Тя скопосала манджите, хляба,
вред викала и дошли.
Лазарко го няма... Той казал:
- Хубава булко, мари, Недке,
защо всичките дойдоха -
и родове, и комшии,
моя приятел Лазарко
няма го с кавала да посвири?
Тя казала: - Ходих да го викам,
ходих, ама няма го.)
Той си вяра не хвана,
че си гости вкъщи остави,
право у Лазаркови отиде.
Лазарко на порти извика:
- Лазарко, мой приятелю,
голям моабет ще имаме.
Ще вземеш меден кавал,
довечера у дома ще дойдеш,
да ми моабет направиш.
Лазарко няма какво да прави.
Че си моабет правиха,
дорде петлите пропеят,
пропеят и повторят.
Тогава Димитър станал и продумал:
- Селяни, близки комшии,
ще кажа една гатанка,
кой ще ми гатанка отгатне -
аз имам нива голяма,
още е, селяни, зелена.
Нали се, селяни, научи
една ми селска сърна
да ми нивата опасва.
Дали да си нива пожъна,
или да си сърна убия?
Никой не му гатанка отгатна,
сал Лазар, шилегаря, той знае.
Лазарко на Димитър рекъл:
- Димитре, мой приятелю,
ти да си сърна убиеш,
като ти е нивата зелена,
пък друга ще се настани.
Да си нивата пожънеш,
че да се от нея отървеш.
(Той разбрал, че жена му е виновна
и станал, та на Недка глава отрязал.)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010