* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян надолу отива,
Петранка сама остава,
Стоян Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
ази на Влашко отивам,
тебе си млада оставям,
често се не мий, не плети,
често на вода не ходи
на Гургулово кладенче,
тебе ти Гургул любовник,
мене е голям душманин!
Като си Стоян замина,
Петранка си се премени,
взела си бели бакъри,
та си отиде, отиде
на Гургулово кладенче.
Бели бакъри налива,
налива и ги разлива.
Гургул на кьошка седеше,
печено агне ядеше,
червено вино, пиеше
и Петранка замеряше
с червени влашки ябълки
и ситни дребни рубета,
и си Петрани думаше:
- Къде ти й, булка, млад Стоян?
Петрана дума Гургулу:
- Стоян на Влашко отиде,
мене си сама остави,
да дойдеш, да вечеряме.
Седнали, та вечеряли,
легнали, та са заспали.
Турски къръшмлък станало,
Стоян се назад повърна.
Почука Стоян, повика,
Гургул Петрани думаше:
- Сеги ще да ме заколят!
Петрана дума Гургулу:
- Аз имам стълби високи,
въз дувар ще ги възправя,
ти се, Гургуле, прехвърли.
Петранка Стояну отвори,
Стоян Петрани думаше:
- Що ти са сколуфи объркани
и поли нагърчени?
- Вчера сестра ти дохожда
и детето си донесе,
та със детето поиграх,
та ми сколуфи забърка
и ми полите нагърчи.
Стоян Петрано думаше:
- Що щат Гургулуви пищови,
тука под мойто възглаве?
- Вчера Гургул си дохожда,
та пи вино и ракия,
нема пари да плати,
та си пищови заложи.
Стоян Петрани думаше:
- Ти стани рано зарана,
та сготви топла обяда,
ази ще гости да викам.
Стоян си гости повика,
и Гургул си повика.
Като са пили и яли,
Стоян им тихо говори:
- Гатанка ще ви загатна,
та мойте ли се усети?
Заградил бях си градинка,
посеял съм си ябълка,
научил се е млад елен,
та ми ябълка гризе.
Дали еленът да убия,
или ябълка да пресека?
Никой се не е усетил.
Самси се Гургул усети
и си Стояну продума:
- Не си еленът убивай,
нито ябълка пресичай;
ако еленът убиеш,
други ще да се научи.
Най си загради, загради
по-яко твойта градинка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010