* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си погълчи булчето,
да не дава жито за вино,
да не черпи млади кръчмари.
Стоян Марийке думаше:
- Марийке, булка хубава,
да станеш рано зарана,
хубави гостби наготвиш
и на нивата да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
станала е рано сутринта,
хубави гостби наготви,
мъжка си рожба окъпа
и към нивата тръгнала.
От далеч се е засмяла,
от близо е продумала:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
а разпрегна руси биволи
и си Марийка запрегна.
Орали що са орали,
леха и половина изорали.
Марийка, булка хубава,
тя на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
не ти ли, либе, домиля,
ако не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля?
Марийка булка хубава
като угари ореше,
бяла й кърма облива,
черни угари залива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.