* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян на Дафинка думаше:
- Любе Дафинке, Дафинке,
ази на нива отивам
да станеш рано сутринта
замеси бели хлябове,
замеси, та ги опечи,
да сготвиш манджа хубава,
рано на нива да дойдеш.
Дафинка булка хубава
станала рано сутринта
замеси бели хлябове,
замеси, та ги опече,
и сготви манджа хубава,
и рано на нива отиде.
Отде я видя млад юнак Стоян
разпрегна вола едина,
та впрегна млада Дафина,
карал ми Стоян, орал ми
ден до цръста пладнина.
Дафинка дума Стояна:
- Любе Стояне, Стояне,
ако ти любе аз не домилях
не ти ли любе домиля
нашата мъжка рожбица
в люлка приспано,
приспано ненахранено?!
Тогаз я Стоян разпрегна,
че си Дафинка отиде,
влиза Дафинка вкъщи
нахрани малък Иванча,
нахрани и го люшнала
и му е песен запяла:
- Нани ми, нани, сино льо
това ще ти е от мама хранене
кога ми вятър повее -
той ще те, сино, люлее;
кога дъждец поръси -
той ще те, сино, окъпе.
Че ми Дафинка излезе
в тяхна равна градина,
че се Дафинка обеси
на най-кюрпето ябълка.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян се от нива завръща
и на порти Стоян почука,
почука Стоян, повика:
- Любе Дафино, Дафинке,
стани ми порти отвори.
Не станала Дафинка
най станала майка му.
Стоян майка си попита:
- Къде е, мамо, Дафинка!
Мама Стояна думаше:
- Горе в горните одаи
с дюлгерчето се шегува.
Стоян ми горе излезе -
в одаи няма никого.
Кога в градинка отива -
Дафинка виси на дърво,
вятър й коса развява.
Той ми вкъщи отива
на Иванча глава отрязва,
а на майка си извиква:
- Да ходиш, мамо, да гледаш,
да не можеш ти да продумаш
дет ни троица кайдиса!
И си ножчето извади,
него си в сърце проведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.