|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Пиленце пее, мамо, в гора зелена,
не било пиле, пиле бюлбюлче,
ам било Митра, из гора ходи;
дърва събира, сухи, сурови,
хем майка кълне: - Анатема ти,
анатема ти, дето ме даде
на това харо, харо омразно,
още потръсно! На баир да иде,
хляб си не взима, мене наръча:
"Сготви, донеси, Митро!" - и я му занесох,
сготвих, занесох, хляб и отрова,
като ме видя от леха място,
волове пусна, та мене впрегна,
та си ме кара ден до пладне;
та след пладнина в ръки ми даде
търпан и вила: "Сечи чилия,
сечи чилия, Митро, гради явлия,
гради явлия, боса я тъпчи!"
Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25, с. 75, № 97
- "Жена кълне майка си, че я дала на мъж тиранин").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|