|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Добрана, добро сираче,
ходила и сиракувала,
и се на Бога молила:
- Боже ле, важен високи,
сега се, Боже, наказвам,
като се, Боже, оженя (2)
дано си, Боже, отдъхна. (2)
Де й стоял Господ, че й слушал,
де й стоял ангел, че е писал,
раснала, че й пораснала.
Че се Добрана посгоди
за Стоян, за баш ергенина.
Тя се й много радвала,
че той е едничък на мама,
че ще Добрана да отдъхне,
взели се и венчали.
Живели година и половина,
мъжка са й рожба стигнали,
с хубаво име Иванчо.
Добранината свекърва
какво Добрана нагрози,
нагрози и я намрази,
все на наказ тургала.
Все е Добрана мълчала,
мълчала още търпяла,
на Стояна не казвала,
дано се й мама сандиса,
сандиса, мама, остави.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Да раниш рано в понеделник,
нахрани сиви биволи,
че си на нива да идеш,
ти имаш нива бащина,
девет годин неорана.
Я ще Добрина да пратя
обеда да ти донесе,
като се наядеш и напиеш,
сиви биволи да пуснеш,
Добрина в плуга да упрегнеш,
да ореш, сино, да ореш
от обяд до икиндия,
да си Добрана умориш.
Като Добрана тръгнала
и на Добрана поръчала,
какво ти мама поръча
верничко да го направиш.
Като при Стояна отиде,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
какви ти й мама поръчала,
верничко да го направиш.
- Как да го Добрано направя,
като ми мама поръча,
сиви биволи да пусна
тебе Добрано да упрегна.
Добрана се моли Стояно:
- Направи го, направи, Стояне,
дано се мама сандиса.
Не ми ял Стоян, не ми пил
сиви биволи той пусна,
Добрана в плуга упрегна.
Че ора Стоян, че ора,
от обяд до икиндия.
Взела Добрана да плаче,
да плаче и да се моли:
- Пусни ме, пусни, Стояне,
бяло ми мляко течеше,
черните угари накваси.
Че га Стоян от плуга отпусна,
като Добрана отърти -
чак се на порта възкрепи.
Сред двора шара ми крава ревеше
Добрана крава думаше:
- Краво льо, шара краво льо,
дали ти й теле отбито,
или ти й теле умряло?
Крава Добрана думаше:
- Мойто теле при мене,
твойто й дете умряло!
Като Добрана улезна,
кат се над люлка надвеси
и с душа раздели.
Не си Добрана отдъхна,
а си Добрана издъхна.
Соколово, Балчишко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|