* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
сутрин кат на нива идеш,
твойта булка хубава,
след тебе, мама, тя става,
хубава гостба наготвя,
топли си питки опича
и в кръчмата отива,
да яде, синко, да пие,
и се с кръчмари весели.
Стоян си нищо не рече.
Вечерта като се мръкнало,
Стоян на Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
сутрин на нива ще ида,
черни угари да ора,
а ти, либе Марийке,
обяда да ми донесеш.
Сутринта, кат се е съмнало,
Стоян на нива отиде.
Марийка, булка хубава,
рано е тя ранила,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замаза,
мъжка си рожба окъпа,
хубави гостби наготви,
топли си питки опече
и при Стояна отиде,
на Стояна обед занесе.
Отдалеч като вървеше
"Поможи Бог, Стояне!", думаше,
Стоян й нищо не рече.
Марийка пак повторила,
Стоян пак нищо не рече,
най си рус бивол изпрегна,
че си Марийка упрегна.
Орал е с Марийка, що орал -
от сутринта ми до пладне,
но е Марийка кърмачка,
бяла й кърма течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
ако не ти й жал за мене,
не ти ли й жал, Стояне,
за нашта рожба момчана.
Отзарана съм я къпала,
не съм я, либе, кърмила.
Стоян си рожба нажали,
че си Марийка изпрегна,
и на Марийка продума:
- Марийке, либе Марийке,
право в дома да идеш,
детето да си накърмиш,
вечеря да ми приготвиш.
Марийка от нива тръгнала,
право у тях отишла,
пъстър си колан разпаса,
че си в мазата влезнала
и го на гредата покачи.
Там се Марийка обеси.
Вечерта, като се мръкнало,
Стоян си биволи подкара,
за у тях да си отиде.
Биволи като из път вървяха,
с крака си земя ровеха,
с нозе си мъгли дигаха.
Стоян се чуди и мае -
каква е тази работа.
Като до тях е стигнал,
влиза в тяхното двори -
Марийка на греда висеше.
Стоян си ножче извади
и се в сърцето прободе
и на Марийка продума:
- Я лежи, либе Марийке,
да се наживей майка ми,
майка ми, некаилната!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.