* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоянова майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди, синко булчето
хубава булка Марийка.
По цял ден ходи по кръчми,
яде и пие с луди-млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече,
най на Марийка думаше:
- Хубава булке, Марийка,
зарана рано да раниш,
топли хлябове опечи,
наготви гостба хубава.
И на нивата да дойдеш
ядене да ми донесеш.
Аз ще да рано отида
дано си нива изора.
Марийка булка хубава
сутринта рано станала.
Опече топли хлябове,
наготви гостба хубава
и на нивата отиде,
на Стоян обяд занесе.
Отдалеч му се е засмяла,
отблизо селям отдала.
Стоян й селям не пое,
малък си бивак разпрегна,
в рало си Марийка упрегна.
Орали малко, не много -
от пладне дор икиндия.
Бяло й мляко течало,
черни угари залива.
Марийка дума Стояну:
- Стояне, добър стопанин,
като не съм ти аз мила,
то поне твоята рожба,
на име малък Иванчо.
От сутринта не е хранено,
самичко в люлка то седи.
Стоян й пак нищо не рече,
но я от рало разпрегна
и я към село проводи.
Марийка в къщи щом влезе
мъжко детенце прегърна,
изкъпа, хем го накърми.
И на Иванчо думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е от майка кърмене,
туй ще ти е от майка люлене
И слезе долу в избата,
там се Марийка обеси.
Стоян се от нивата върна
и си от порта извика:
- Ела, Марийке, по-скоро
да ми портите отвориш,
да ми биволи разпрегнеш.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
И си на Стоян викаше
да си посъди булката,
че цял ден ходи хо кръчми
с луди-млади кръчмари,
Стоян и нищо не рече,
бърже в избата той влезе.
Там си на Марийка намери
на дървото виси обесена.
Извади ножче тънено
и в сърцето си го заби,
и се ясно провикна:
- Лежи, Марийке, да лежим
да се находи майка ми,
да се находи и налъже!
И се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.