|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама на Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
парясай, синко, булчето,
булчето бяла Величка.
Станали цели четиридесет
откак Величка добила,
трапеза не се е вдигнала
от Величкини комшии,
от Величкини роднини!
Йордан на Величка думаше:
- Величке, либе Величке,
ти стани рано зарана,
опечи топла погача,
наготви гостби хубави,
мъжко си дете окъпи,
окъпи го и го накърми,
аз ще на нива да ида,
пък ти при мене да дойдеш.
Величка булка хубава
станала рано зарана,
топли погачи опекла,
мъжко си дете окъпала,
окъпала и накърмила,
та си при Йордан отиде.
Йордан си бивол изпрегна,
та си Величка запрегна.
До вечерта е вървяла,
вървяла и е плакала.
Бяло й мляко течеше
по тези черни угари.
Величка на Йордан думаше:
- Йордане, либе Йордане,
какво ти сторих, направих,
та тъй ме либе измъчваш,
като не ти аз домилях,
не ти ли домиля детето,
детето либе, мъжкото?...
Сърнево, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|