* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
вчера те й мама оженила,
днеска ме й било булчето,
булчето със бухалката,
свекър си със копралята.
Туй булче хатър не гледа,
в къщи ни пътя минава,
на праг ми чехли крачеше.
Аз га накарах, Стояне,
аз га накарах да измете,
измете, сметта не хвърли,
аз га накарах - хляб меси,
хляб меси, сол му не тури.
Че га накарах, Стояне,
че га накарах да опере -
сичките ризи опрала,
сал мойта риза не опрала,
ми га през плета хвъргаше,
хвъргаше, опустосваше:
"Пущина, опустяла си,
мерете, омертяла си!"
Туй булче хатър не гледа...
Стоян мами си думаше:
- Мар мамо, мар мила мамо,
днес петък, утре събота,
у други ден света неделя,
хората в черква ще идат,
пък аз във къра ще ида,
ше ида оран да ора,
хляб и вода няма си взема.
Прати Петранка по-подир
хляб и вода да ми донесе!
Петранка булка послушна
станала рано сутринта,
сготвила гостби хубави,
че при Стояна отишла,
хляб и вода да му занесе.
Като га видя млад Стоян,
той си ралото позапря,
Караман бивол разжегли,
пък си Петранка зажегли.
Кара га малко не много,
от пладня до икиндия.
Петранка дума Стояне:
- Стояне, любе Стояне,
аз ако не съм ти мила,
детето не ти ли й мило,
детето, мъжката рожба?
Стоян Петранка послуша,
че си ралото разпрегна,
че си бивола упрегна.
Петранка булка хубава,
като си у двори отишла,
не влязла в къщи високи,
най влязла в изби дълбоки,
откачи въже от дувар,
че се Петранка обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.