* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще на кръчма да ида,
тебе те тука оставям
да седиш, да седенкуваш.
Кат се върна да ми отвориш.
Седяла Петранка, седенкувала,
три юза памук опрела,
триесе вретена опрела,
все си Стояна чакала.
Че й се дрямка додряма,
че й на стола заспала.
Таман Петранка заспала,
Стоян на порти полопа.
Не го й чула Петранка,
чула го й мама му.
Станала да му отвори.
Стоян я тихо попита:
- Къде й, мамо, Петранка,
да стане, да ми отвори.
- Зла си Петранка, синко, имаш -
цяла нощ й ходила,
с людски мъже ходила,
ходила и любувала.
Таман се й сега върнала,
върнала и заспала.
Стоян си нищо не рече.
Стана сутринта рано
и си Петранки думаше:
- Аз ще на нива да ида
дълбока оран да ора.
Тебе те тука оставям,
да месиш и да наготвиш,
обеда да ми донесеш.
Петранка булка хубава,
нали й била много работна,
работна, още послушна
месила и наготвила.
И си детето окъпала,
в люлчица го турнала,
накърмила го и го приспала.
Че си на нива отиде,
Стояну обяда да носи.
Като я видя млад Стоян
брези си биволи изпрегна
и си Петранка впрегна.
Изорал Стоян леха и друга,
брезната му се напълни
с Петранкина бяла кърма.
Петранка на Стоян думаше:
- Пусни ме, пусни, Стояне,
силна ме кърма напрегна,
детето ми й станало,
станало и заплакало,
да ида да го накърмя.
Петранка, булка хубава,
право си у тях отиде,
ни въз дете влезе,
ни въз свекърва.
В мазата въже окачено,
че си въже откачи,
че го на греда преметна,
и се него закачи,
закачи да се обеси.
Като си дойде млад Стоян,
Петранка на въже виси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.