* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какво й направила булката,
булката, мама, Марийка -
давала жито за вино,
за вино и за ракия,
за три годишен пеленаж.
Стоян майка си думаше:
- Днес петък, утре събота,
другиден света неделя,
аз ще на нива да ида,
черни угари да ора,
бяла пшеница да сея,
пък ти Марийка проводи,
обяда да ми донесе,
обяда, сладка пладнина.
Като я видя млад Стоян,
изпрегна брези биволи
и впрегна бяла Марийка.
Орал ми, що ми е орал,
изорал лея и половина.
Тогиз Марийка продума:
- Стояне, либе Стояне,
не те ли, либе, домиля,
за нашто дете Иванчо,
че остана, либе, неокъпано,
неокъпано, ненакърмено.
Тогиз я Стоян изпрегна
и на Марийка продума:
- Право у дома си да идеш,
детето да си окъпеш,
окъпеш, да го накърмиш
и у дома да те не сварям.
Марийка дете окъпа,
окъпа и го накърми.
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й последно къпане,
къпане и накърмяне.
Марийка у маза отиде,
разпаса колан мънистен
и го на греди окачи,
та се Марийка обеси.
Като се Стоян зададе,
биволи му се разиграли,
железни жегли счупили.
Като в мази отиде,
там си Марийка намери,
извади ножче сребърно
и се в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.