|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
- Де си ходила, Дяно, Дянчице,
от заран до нине, Дянчице?
Бяло ти платно - на плет изгоря,
мъжка ти рожба - в люлка умря.
- Ходила съм, ходила, мър мила мамо,
обяд да нося на първо либе,
то кат' ме видя, мила мамо,
през убрек място, убрек далеко,
вола изпрегна - мене упрегна.
Изкарах брезни първи и втори,
повече, мале, не можах да изтрая...
Полски Сеновец, Великотърновско; на оран (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|