|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
ти като на нива отиваш
черни угари да ореш
твоята, мама, Маринка,
топла си пита опича
и сладки гостби наготвя.
И на дюкяна отива
да яде, мама, да пие
с нейните аркадаши,
с твоите душмани.
Никола нищо не казва.
Една ми вечер тъй каза:
- Мико ле, мари Маринке,
зарана рано ще раниш
топла си пита опечи
и сладка гостба наготви
и на нивата донеси.
Рано ранила Маринка,
топла си пита опече
и слатка гостба наготви
и на нивата отиде.
Отдалеко се е засмяла,
отблизо му е казала:
- Помага Бога, Никола!
Никола нищо не каза.
Най си бивола изпряга
и си Маринка упряга.
Орали, що орали
додето й пладне станало.
Бяла й кърма течеше,
черната угар облива
Маринка дума Никола:
- Ако не ти за мене домиля,
не ти ли, либе, домиля
за нашта мъжка рожба?!
Той си Маринка изпряга
и тя си у тях отива.
Чуди се, мае Маринка,
какво да прави, да стори.
И си в мазите тя влиза
там се й Маринка обесила.
Вечерта кат се й мръкнало
Никола на порти лопаше:
- Стани ми, Маринке, отвори.
Не е излязла Маринка
най е излязла майка му,
мама му некаилната.
Никола мамо думаше:
- Къде е, мамо, Маринка,
че ти ми порти отваряш?
Мама Никола пак дума:
- Ти кат на нива замина
черни угари да ореш,
твоята, мама, Маринка
топла си пита опече
и сладки гостби наготви,
и на дюкяна отиде
да яде, мама, да пие.
Никола нищо не каза
и си в маза той влезе
биволи да си върже.
Какво Никола да види -
Маринка виси обесена.
Извади Никола ножчето
и се в сърцето прободе,
и на Маринка думаше:
- Лежи, Маринке, да лежим
мама ни да се нарадва.
Писанец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|