|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Пиле пропяло, мале мо, пиле бюлбюле,
в дълбоко доле, в широко поле.
Не било пиле, най била Рада,
Рада кълнеше стара си майка:
- Анатема те, дето ме не даде,
дето ме не даде на мойто любе,
а най ме даде на лош другаря,
на нива оди, ляп не си взима,
ляп не си взима, ляп за пладнина,
та аз отходам, ляп да му нося.
Той кога ме види, вола разпрегне,
вола разпрегне, че мене впрегне.
Аз му се моля: "Пусни ме, пусни,
пусни ме, пусни, любе Стояне,
бяло ми мляко по браздите тече
малко ми детенце в люлка плаче!"...
Пазарджик (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|