|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
ти като ходиш по нива
черни угари да ореш,
не питаш, сино, булката
кво прави тука в селото.
Топла си пита опече,
сладка си гостба наготви
и на дюкянче отива
с младо бакалче да яде,
да яде, още да пие.
Стоян си нищо не каза.
Той на Тодорка думаше:
- Любе Тодорке, Тодорке,
утре на нива ще ида,
обяда да ми донесеш.
Тодорка Стоян послуша.
Станала й рано сутринта,
топла си питка опече,
сладка си гостба наготви
и при Стояна отива.
Тя на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
що си ми тъжен, кахърен,
дали ти оран не спори,
или ти биволи не вървят?
Стоян си нищо не каза,
отпрегна Стоян биволи,
че впрегна Стоян Тодорка.
Орал е малко, не много -
от обяд до икиндия...
Панайот Волово, Шуменско, инф. преселн. от Православен, Чирпанско;
седенкарска (СИБ 2, № 732); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|