|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
- Мари Тодорке, златна ябълка,
майка ти лежи за вода студена,
за вода студена, за вино червено.
- Нека да лежи, аз съм й сърдита.
Тя не ме е дала, дето съм сама стояла,
ами ме е дала на едно лудо-младо.
Вечер ме бие рано да лягам,
сутрин ме бие рано да ставам,
да му наготвя топъл обяд,
на нива да му го занеса.
Като ме види, вола изпряга,
вола изпряга, мене упряга.
Кара ме, кара, рано до пладне.
От пладне ме пуска, тръни да сека,
кола да му товаря, боса да ги тъпча.
Осиково, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|