|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
- Къде си била, Дено, Денке ле,
Дено, Денке ле, отзарана?
Мъжко ти дете в люлка,
в люлка проплака,
бяло ти платно на плет прегоря!...
- Бог да убие, драга булне ле,
драга булне ле, моята майка,
че не ме даде гдето съм щяла,
али ме дала на лудо-младо,
на лудо-младо, на неразбрано.
Сутрин, когато на нива ходи,
с торба си хлебец не взема,
ами ме кара да му готвя,
да му наготвя топла обяда,
да му я нося чак на нивата.
Кат' му занеса топла обяда,
той си изпряга едина волец,
аче ме впряга ази да ора,
ази да ора до икиндия,
копралята му шипова розга...
А ме проважда от икиндия
да му наготвя сладка вечеря...
неуточнено (Дозон, № 63).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|