|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама Димитро думаше:
- Я си булчето повикай,
повикай и го попитай,
как ходи по механите,
как дава жито за вино,
за вино и за ракия,
за червен горчив пеленаж.
Мина се петък, събота,
дошла е света неделя,
подир неделя понеделник.
- И аз ща на нива да ида,
ти стани, майно льо,
поготви и си Петранка събуди,
че я на нива проводи
обяда да ми донесе.
Димитър на нива отива,
меси мама, наготвя,
Петранка на нива провожда
обяда на Димитър да занесе.
Петранка на нива отива
тя на Димитър продума:
- Поможи ти Бог, Димитре!
Димитър нищо не каза,
чекър си бивол изпрегна
и си Петранка упрегна
и си Петранка думаше:
- Върви, Петранке, да вървиш,
как даваш жито за вино,
за вино и за ракия,
за червен горчив пелинаж.
Изкара брезна и втора
и за третата потегли,
брезната му са напълни
с Петранкина кърма гореща.
Петранка му се молеше:
- Пусни ме, либе Димитре,
мъжко съм дете развила,
развила и разповила.
До огън съм го оставила,
на огън съм вода сложила,
да ида, да го окъпя.
Той си Петранка изпрегна,
че си бивола упрегна
право я у тях проводи.
Петранка й се нажали
тя у тях не си отива,
най си отива, отива
у чичовите си градини,
под червената ябълка.
Там си кърпата разбради
на ябълка я възметна,
че се Петранка обесила.
Димитровите биволи
железни са жегли счупили,
право си у тях отишли,
Димитру е наум дошло,
че е у къщи нещо станало -
право си у тях отива.
Мама му по двор ходеше,
мъжко дете носеше,
носеше и го миреше.
Димитър дума мама си:
- Майно льо, где е Петранка,
че ти й бавиш детето?
Мама Димитър думаше:
- Аз я, Димитре, проводих
обеда да ти донесе,
тя не си е дома идвала.
Вечерта като се е мръкнало,
Димитър сяда вечеря да яде.
Легна Димитър, че заспа,
че му се насън присъни,
че се Петранка обесила
в чичови си градини
на червена ябълка.
Става Димитър отива
в чичови си градини,
под червена ябълка.
Като я видя Димитър,
че му се жалба нажали,
извади Димитър остър нож,
че се в гърдите прободе
и на Петранка думаше:
- Лежи, Петранке, да лежим,
мама ни да са находи,
на наште дни и години,
дете сираче да гледа,
два смъртника да изпраща.
Леденик, Великотърновско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|