* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояна посъди
в неделя пред черкувата,
в черкува пред поповете:
- Стояне, синко Стояне,
да си посъдиш булката,
в лошав е пътя тръгнала -
тя млого пие виното,
един кат пие виното,
два ката дава житото.
Тя го в неделя посъди,
той стана рано в понделник,
нахрани руси биволи,
нахрани и отимари,
че свърза синьо-зелено.
Стоян на оран ще тръгва
и на Петранка заръча:
- Перанке, булка хубава,
наготви топла обяда,
и за вечеря приготви,
и си детето окъпи,
че я на оран донеси.
И Петранка е станала,
че си обяда наготви,
и си вечеря приготви,
и си детето окъпа,
окъпа и го задяна,
детенце с люлка задяна,
обяда в ръка носеше.
Че при Стояна отиде,
че на Стояна думаше:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян Петранке думаше:
- Дал ти Бог добро, Петранке!
Кат' видя Стоян Петранка,
че той си вола изпрегна,
та че си впрегна Петранка.
Кара я Стоян, кара я,
от обяд до икиндия -
бяла й кърма течеше,
черно угари залива;
мъжко й дете ходеше,
из угарите плачеше.
Петранка дума Стояне:
- Стояне, първо венчане,
я ме, Стояне, изпрегни,
детето да си подоя.
'Ко не ти й мило за мене,
не и ли й мило, Стояне,
за нашта мъжка рожбичка,
как ходи из угарие,
как ходи, я бре, как плаче?!
Стоян Петрану думаше:
- Я ори, ори, Петрано,
Петрано, да те науча,
как даваш жито за вино -
един кат пиеш виното,
два ката даваш житото...
Петрана дума Стояне:
- Стояе, първо венчане,
да му се свие езика,
който ти й казал, Стояне!
Че аз виното не пия,
не пия, ни в уста не турям,
дилким и жито да давам,
да давам жито за вино!...
Стоян Петрана изпрегна.
Доде Петрана да седне,
да седне, да си почине,
детето да си подои,
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.