* * *

Впрегнал жена си да оре

Иринкината свекърва,
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
що не кажеш, мама, на булката,
булката, мама, Иринка,
да не дава жито,
за вино, за ракия,
да яде, мама, и да пие
с нейните, мама, досове,
със твойте, мама, душмани.
Стоян Иринке думаше:
- Иринке, бяла герякинке,
днеска ми бяла събота,
утре ми света неделя,
да станеш рано в понеделник,
топли хлябове да опечеш,
хубави гостби да сготвиш
на мен обяда да донесеш,
на петдесетте декара.
Като чу Иринка тез думи,
рано ранила в понеделник,
хубави гостби сготвила,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа, не я накърми
и я в люлчица сложила,
и си на нива отишла
на Стоян обяда да носи.
Отдалеч вика Иринка:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
после си зина, продума:
- Иринке, бяла герякинке,
обеда на кола остави
и при мене малко ти ела.
Иринка обяда остави,
право при Стояна отишла,
отпегна Стоян бивола,
впрегна Стоян Иринка,
карал я Стоян, карал я,
хората на обяд пуснали,
Стоян се не си пускал.
Един път удари бивола,
два пъти удря Иринка,
хората на икиндия пуснали,
Стоян все не си той пускал.
Иринка жално продума:
- Стояне, първо венчило,
за мен ако не ти е мило,
за Иванчо не ти ли е,
тая заран Иванчо окъпах,
окъпах, не го накърмих
и го в люлчица сложих.
Стоян му жалба дожаля,
че пусна той Иринка,
търти горката да бяга,
три пъти в нивата падна,
гдето Иринка бягаше,
бяла й кърма течеше,
черни угари обливаше.
Иринка в тях отива,
право в къщи влязала
и си Иванчо вземала,
седнала да го накърми,
жално над Иванчо плачеше:
- Гледай ме, мама, Иванчо,
туй ще ти е, мама, гледането,
туй ще ти е, мама, кърменето!
Иринка Иванчо накърми
и го в люлчица сложи,
в мала градинка влязла,
копринен колан разпаса,
на ябълка го преметна,
там се Иринка обеси.
Ето го Стоян пристига,
биволи отдалеч ревяха,
не щат в двора да влязат.
Стоян Иранке викаше:
- Излез ми, Иринке, отвори.
Няма я Иринка да излезе,
че е излязла мама му,
тя на Стояна думаше:
- Няма я, мама, Иринка,
тя си от нивата дойде,
торби жито напълни
и си на кръчма отиде
да яде, мама, и да пие
с нейните, мама, достове,
със твойте, мама, душмани.
Стоян във двора кат влязъл
и си в градинка погледнал,
какво си чудо да види -
Иринка виси обесена.
Остро си ножче извади,
в клето се сърце прободе
и при Иринка той легнал,
и на Иринка думаше:
- Лежи, Иринке, да лежим,
да се находи майка ми,
без мен, Иринке, и без теб.
Язък за нашто детенце,
че остава клето сираче,
без майка, още без баща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.