* * *

Впрегнал жена си да оре

Марийка Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
какво ти лошо аз сторих,
че ме, Стояне, наказваш?
Ако за мене не жалиш,
смили се поне за него,
за нашта малка рожбица.
Тогаз се Стоян опомни,
пусна Марийка да иде
датето си да накърми.
Влязла е долу в обора
и се Марийка обеси.
Стоян се от къра завърна
и си на порти потропа
стара му майка излязла
порти да му отвори.
Стоян майка си думаше:
- Мамо ле, стара майко ле,
къде е мойта Марийка?
- Твойта булка Марийка
хубаво пак се премени
и по кръчмите отиде
да яде, синко, да пие
с отбор млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
сам си биволи разпрегна
и ги към обора подкара.
Биволи жално мучаха
и в обора не влизаха.
Кога си Стоян погледна -
Марийка сред обор обесена.
Стоян си ножа извади
и се в сърцето прободе
и на майка си думаше:
- Живей, майко, и се наживей
дето ни нази раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.