|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Стояновата майчица
на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
от сутрин като излезе
вечер се късно завръща;
тя по бакали все ходи,
с бакали яде и пие
и вечер се късно завръща.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, първо венчило,
да дойдеш горе вкъщи.
Там на Марийка думаше:
- Марийке, първо венчило,
днеска е бяла събота,
а утре е света неделя.
Аз ще рано да стана,
на нива рано да ида.
Ти, Марийке, кат станеш,
едно пиле да хванеш,
хубави гостби наготви,
обяда да ми донесеш.
Стоян рано подрани,
на нива рано отиде.
Когат Марийка тя стана,
едно си пиле тя хвана,
хубави гостби наготви,
мъжка си рожба накърми,
взела обяда да носи.
Кат при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Помози ти Бог, Стояне!
Стоян й нищо не каза.
Марийка Стояна думаше:
- Пусни, Стояне, воловете,
хубаво да се нахраниш!
Стоян пусна воловете,
па Марийка в орало запрегна
и кара Марийка да оре.
Марийка като ореше,
бистро й мляко течеше
и черни угърки росеше.
Марийка жално заплака
и на Стояна продума:
- Стояне, първо венчило,
ко не ти е мило за мене,
че бистро мляко пилея,
мъжка рожба да накърмя.
Тогаз му Стоян домиля,
Марийка от орало пусна
да тръгне, да си отиде.
Кат си Марийка отиде,
мъжка си рожба накърми,
накърмила и приспала,
лекичко от него станала.
Навън Марийка излезе
и в мазата влезе.
Колан си от кръста разпаса,
на греда колан преметна
и на колан примка направи,
и си душата съкрати.
Вечерта Стоян кат стигна
стари порти лопаше,
Марийка врати да отвори.
Няма я Марийка да излезе,
Стара му майка излиза
и му вратите отваря.
Стоян на майка думаше:
- Къде я, мамо, Марийка,
Портите да ми отвори?
Майка на Стоян думаше:
- Тя от сутрин като излезе,
вечер се късно завръща,
няма я още вкъщи.
Стоян си колата уведе
и си воловете пусна.
Когато вкъщи влезе,
Марийка я вкъщи няма.
Защо навън излезе,
че у мазата влезе,
там си Марийка погледна -
Марийка на въже висеше.
Бърже се Стоян върна,
при майка си отива,
на майка си дума:
- Майко ле, стара майно ле,
Марийка нийде не ходи.
А сега, мамо, ти живей,
ти живей и се наживей,
па нас млади зарови.
Козловец, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|