|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
сутринта рано излязваш,
вечер се късно завръщаш.
Нищичко, мама, не знаеш.
Твоята булка Марийка
жито за вино даваше,
да яде, мама, да пие
с турците, с пезевентите.
Стоян си нищо не каза.
Отиде Стоян и легна.
Сутринта рано подрани,
нахрани брези биволи,
плугове слага в колата,
изведе брези биволи
и си колата запрегна,
той си на двора извика:
- Марийке, булка хубава,
излез ми порти отвори,
отвори да ме изпратиш,
портито да си затвориш.
Марийка, булка хубава
тя си навънка излезе.
Като си порти отвори
и си Стояна изпрати,
и портито си затвори,
Стоян Марийке думаше:
- Марийке, първо венчило,
тебе те тука оставям,
обяда да ми наготвиш,
обяда, топла пладнина.
И ще на нива да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
като се в къщи завърна,
детето тя си окъпа
окъпа, още накърми,
и в люлчица го остави.
Почна Марийка да готви,
на Стоян обяда да прави,
обяда, топла пладнина.
Стана Марийка и тръгна,
на нива стана да отиде,
на нива при неин Стояна
и на Стояна продума:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не дума
Марийка дума Стояна:
- Стояне, либе Стояне,
що си ми жален, кахърен!
Хайде, Стояне, да ядеш.
Стоян си нищо не дума,
изпрегна брези биволи,
и си Марийка запрегна.
Цял ден Марийка орала,
бяла й кърма изтече,
черни угари залива.
Вечерта кат се е мръкнало,
Марийка дума Стояне:
- Стояне, либе Стояне,
не ти ли, либе, домиля,
не ти ли, за дете дожаля,
бяла ми кърма изтече,
черни ми угари заляла.
Стоян Марийка изпрегна
и на Марийка поръча:
- Право във къщи да идеш,
детето да си накърмиш.
Вървя Марийка и плака.
Кат си във къщи отиде,
тя детето си накърми,
в люлката си го сложила,
детето тя си залюля,
и си на дете думаше:
- Нани ми, нани, детенце,
нани ми, рожбо мамина,
туй ще ти е от мама кърмене,
туй ще ти е от мама люлеене.
Взема Марийка въжето,
че го у греда вързала,
там се на важе закачи.
Вечерта кат се стъмнява,
Стоян от нива се връща
и си на порта полопва,
и на Марийка извиква:
- Излез ми, Марийке, отвори,
отвори да ме посрещнеш.
Марийка я няма никаква.
Стоян си порти отвори
и си във двори налези.
Кат си колата изпрегна,
биволи в мазата закара,
какво ми Стоян да види -
Марийка виси на въже!
Кози рог, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|