* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отиваш,
твоята булка хубава,
тя на дюкян отива,
да яде, Стояне, да пие,
с луди-млади кръчмари.
Да вземеш да я посъдиш,
посъдиш, още посгълчиш.
Стоян майка си послуша.
Сутринта като се съмнало,
Стоян си рано подрани,
рано на нива да иде
и на Марийка поръчва:
- Марийке, булка хубава,
наготви гостби всякакви
и на нива да дойдеш
обяда да ми донесеш.
Той си на нива отива,
негова булка Марийка
наготви гостби хубави,
обяда да му занесе.
Когато на нива отишла,
тя на Стояна думаше:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян нищо не отвърнал,
най си биволи изпрегнал,
че си Марийка запрегнал.
Орал е малко, не много,
от обед до икиндия,
че си Марийка измори.
Марийка Стояну думаше:
- Ако не ти за мене дожаля,
не ти ли досвидя
за нашето малко детенце.
Тогава се Стоян опомни,
че малко детенце имаха,
че в къщи беше оставено,
че си Марийка изпрегна,
че си отново биволи запрегна.
Марийка, булка хубава,
право си в къщи отива
детенце да си накърми,
ала й много домъчня.
Взела Марийка въжето,
слязла в мази дълбоки
и се там обесила.
Вечерта като се мръкнало,
Стоян се от нива завръща
и на портите похлопа:
- Ела, Марийке, портите да ми отвориш.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка й.
Тя на Стоян думала:
- Твоята булка хубава,
пак на дюкяна отиде
да яде, още да пие
с луди- млади кръчмари.
Биволи като изпрегна,
към мазата ги поведе,
там да ги завърже.
Когато вратата отвори,
какво Стоян да види!
Негова булка хубава,
тя си на греда висеше,
че сряза Стоян въжето
и я навън изнесе.
Извади остро ножче
и се в сърцето прободе
и на Марийка продума:
- Лежи, Марийке, да лежим
майка ни да се находи
без мене Марийке, без тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.